С бебе в метрото

Преди живеех в Люлин, мнозина казват, че всичко след тунела не е София, но пък кварталът си има метро. Всеки ден стигах до центъра за 15 минути без да вися в задръствания. После се преместих в друг квартал, но продължих да използвам метрото до работа. В последните месеци от бременността ми обаче почти не съм пътувала с градски транспорт, зимата също с малко току що родено бебе използвах повече колата. Когато се затопли, започнахме да използваме и  градски транспорт с Радина.

Преди седмица с радост открих, че метрото отива директно в мола, плюс това новата метро станция е супер удобна за количка. Надъхана от постиженията от миналата седмица, днес реших да свърша важни задачки в центъра с метрото. Всичко добре, но се наложи да сменям линии на метростанция”Сердика” имах известно лутане докато открия заветния знак за асансьор. Оказа се, че на старата метростанция “Сердика” няма асансьор т.е или трябва да качите количката на ескалатора или някой да ви помогне с пренасянето й. Друг минус, който забелязах може би свързан със спецификата на моята бебешка количка е, че мотрисата е по-висока от перона и предните ми колела трудно стъпват, за да минат после задните. Но пак казвам може би това е проблем на модела количка. Единствено ми направи впечатление, че асансьорите са пълни с възрастни хора, няма нищо лошо в това, не очаквам от тях да изкачват безброй стъпала, но не съм съгласна да се бутат в количката и да надзъртат да гледат какво има вътре. Определено не съм сложила маймуна да я возя из града.

il_fullxfull.749861592_cohu

Придвижването с метрото е напълно възможно, но обикновено асансьорите не са на всички изходи от метрото и трябва да съобразите къде излизате. Служителите са любезни и отварят вратата за колички на секундата. В мотрисата обаче се върнаха спомените ми от бременността, как с огромен корем стоях права, защото нямаше кой да стане, та и сега никой не ми направи място да седна, но то и аз нямах някаква нужда, предпочитах да си стоя права.

Изводът новите метростанции са подходящи за майки с колички, в старите обаче излизането е трудна дейност.

Из градската действителност 🙂

Advertisements

Разходка в планината

 

При тези температури всеки от нас се опитва да намери къде да се охлади. Идеален вариант е морето, но и планината не е за пропускане. Според мен няма нищо по-хубаво от разходка с бебчо в планината. Взимате кенгуру, количка, раница храна и газ в колата посока – Паничище.

Паничище е село разположено на 10 км от гр. Сапарева баня или около 90 км. от гр. София. За разлика от Банско и Боровец няма толкова много хора с изключение на лифта за Седемте рилски езера, защото по това време на годината е ад да се возиш на лифт и да чакаш на опашки.

От центъра на курорта до лифта са около 6-7 км асфалтов път, което позволяваразходка с количка, но трябва да се внимава за трафика от коли към и от лифта. През гората обаче има множество пътеки към хижите и може да се използва кенгуру или раница.  Много красив е водопад Скакавица, но за да качите бебето до там ще ви трябва туристическа раница, но определено си заслужава.

Най-хубавото е, че Радина спа почти 2 часа, което по принцип е мисия невъзможна, но не забравяйте в планината се изгладнява най-много.

Ако пък не ви се обикаля може просто да хапнете на свеж въздух в някоя от хижите.

Също така може да посетите парка в гр. Дупница на връщане, голям и приятен за разходка с деца. Има и басейни, но водата е студена и не е подходяща за малко бебе. Ако предпочитате по-топла вода, басейните в гр. Сапарева баня са по-добра опция.

Приятна разходка из Югозапада!

Синдромът “Викащата баба/мама”

Седя си аз кротко в градинката зад блока в малък провинциален град със спящото ми бебе и на половин метър от мен жена на средна възраст започва истерично да крещи името на внучето си. Първо се крещи с мотива да не падне, после да не ходи на пързалката и люлката, после да дойде, после да си ходи. Аз по начало не съм търпелив човек, мой си проблем, дължащ се на македонската ми кръв, но се удържам и се усмихвам на първото подвикване. Обаче на десетото Радина се събужда и започва да плаче. Да тя жената не е длъжна да знае, че на дъщеря ми и никнат зъби, че не спи нощно време и само нервничи и, че тези 10 минути сън в градинката са цяло чудо, а тя с виковете си е развалила всичко. Обаче си мисля друго с тези “крясъци”, нищо не постигна “Марти” си тръгна ревящ с писъци, а тя със сетни сили го завлече до входа на блока. Резултат – Радина нервна и съседското дете разплакано.

Петъчно си мисля забравили ли са тези баби, че и техните деца са били бебета, та крещят така до моята количка или аз съм нервна и всеки, който събуди дъщеря ми след безсънна нощ е мой враг. И най-важното  не само бабите викат, колко пъти съм била свидетел на майки, които са заети да обменят опит с други майки и вместо да станат да отидат до детето крещят до другия край на парка. Крясъците водят до крясъци. Обещавам си, няма да крещя на детето си, а дали ще спазя това обещание времето ще покаже.

Честит петък!


НЕдостъпна градска среда

 

Не съм някакво мрънкало и не искам да се оплаквам.Имам автомобил и с Радина се движим с кола, но докато се разхождам по улиците ми направиха впечатление няколко неща. За майка с количка е много трудно да извършва ежедневните си рутинни посещения на магазини, банки, институции и т.н. За пример ще дам няколко места, на които на мен ми е било трудно да отида с количката:

Градски транспорт – Съгласна съм, че столична община подмени голяма част от автобуси, тролеи и трамвай, но има и такива, в които е невъзможно да се качиш с детска количка. Возили ли сте се на трамвай 22 и 20, не стига, че вътре ухае на “теменужки”, а и  стълбите са ужасно високи. Искрено съчувствам на по-възрастните хора, които се опитват да се качат на този ужас. В тези превозни средства е напълно невъзможно да качиш детска количка, освен ако не си мама кандидат-културист или първа братовчедка на Херкулес. Може и да има резон в повишаването на цената на билетчето, но за мен за 1.60  лв. би следвало да мога да отида от точка А до точка Б без да се изпотя от повдигане и носене на количката, без да разтегна мускул и без да се моля на всички околни да вдигат превозното средство на дъщеря ми. Метрото е голямата гордост на София, но има станции, чийто асансьори не работят, естакадите вътре са ужасни. За пример ще дам тези в подлеза на ЦУМ, първо релсите явно са измерени  за количките от моето време, количка с големи колела не се събира въобще, второ дори да съберете количката, релсите  са толкова стръмни, че има вероятност детето да изпадне от количката.

Подлезите – При придвижване пеша през големите столични булеварди се оказва, че се налага да се използват подлези. Повечето са в окаян вид, отново естакадите са трудни за използване и се налага повдигане на количката от случайни минувачи. Малко са подлезите като този на бул. България и Гоце Делчев, които са приятни са използване.

Паркове– По начало както вече знаем повече от половината ден на една майка минава в разходки в парка и “нищоправене”. Повечето паркове в София са много поддържани, напръскани срещу паразити и т.н., но тук като минус трябва да се отразят тоалетните. Радина и аз се разхождаме в парк “Света Троица”, които разполага само с три химически тоалетни. По начало  не е възможно когато си сам да отидеш на тоалетна. Хубаво е, че в Южния парк има тоалетна, в която можеш да влезеш с количката, както и има стая за преобуване на бебетата. Надявам се за в бъдеще да има повече такива тоалетни в софийските паркове.

Тротоарите– Не искам да правя антиреклама на Столична община, но тротоарите в някои части на София просто ги няма. А където има такива, са пълни с паркирали автомобили. Не е много приятно да возиш детето по разбити, стърчащи плочки, гумите на количката да се заклещват и пукат и една приятна разходка да се превръща във всекидневен ужас.

Банки, аптеки, магазини – Много от местата, които се налага да посети всяка една от нас, имат високи стълби, тесни са и не е възможно предвижването с количка. Така, че избора на всекидневен маршрут и магазини за пазаруване е свързан с дълго анализиране  на възможностите за придвижване с количка. Съвет- сложете по 2 релси и няма да се налага да губите лоялни клиенти поради невъзможност от влизане вътре.

Добре, че някой гений е измислил ергономичните раници, кенгура, слингове и т.н. Така и в  НЕдостъпна градска среда е възможно човек да изпълнява всекидневните си задачи. Но все пак не всяка майка има як, здрав гръб и може да носи 8-9 килограмово бебе.

Хубав петък, ние излизаме на разходка по софийските паважи 🙂

 

P.s. Използваната карикатура е от интернет на Явор Попов