На село в Гърция

Откакто България влезе в Европейския съюз посещавам поне 1 път в годината южната ни съседка. Поне един плаж в годината правим, да не кажа 4-5. Тази година като родител реших, че Черно море не е удачен вариант- първо заради пренаселеност и второ се притеснявах от инфекции разни. Все пак през година изкача скандал с отпадни води в Черно море.

За съжаление до момента дъщеря ми Радина не обича да пътува повече от 2 часа и избрахме за почивка по-близка дестинация – село Олимпиада. Принципно селото се води в област Халкидики в началото на полуостров Атон, но реално е много по-близо до Аспровалта и Ставрос.

Натоварихме всички багажи, и друг път съм писала на път как изглежда нашето Рено Клио, и потеглихме за Гърция. За щастие бяхме избрали по-непопулярни дни т.е. преди голямото преселени на народите. След около 2 часово шофиране и една тол такса се оказахме в село Олимпиада. Умишлено избрах къща за гости, останахме много доволни от гостоприемството. След като хазяите ни дадоха на заем тяхната количка, че спукахме гума, а пък поправиха нашата, размислих за отношението си спрямо византийците. До преди това не ги харесвах особено много, но пък много харесвам морето им.

Село Олимпиада е супер малко дали има 50 къщи, туристите са предимно българи и сърби. Повечето коли, които среща човек са предимно СА 🙂 Това, което ме очарова са баничките рано сутрин в месната пекарна и изключително силното кафе. Всичко, което опитах от пекарната беше невероятно вкусно. Там всяка сутрин ме посрещаха 3 вежливи и усмихнати продавачки до една говорещи английски. За мое учудване дори в двата супермаркета говореха на хубав английски. Най-много се впечатлих от факта, че в аптеката фармацевтът, на вид 60 + годишен господин, ме обслужи на английски и ми пожела хубав ден.

Всички месни дядовци приличат на излезли от романа на Хемингуей “Старецът и морето”. Сутрин стават по-късно от мен или по-скоро излизат по-късно, все пак нямат ранобудни бебета. И се засичахме в месната пекарна- купуват хляб и отиват на месното кафе за пенсионери вероятно да бистрят политика.

Дъщеря ми е ранобудно бебе и в 8.30 вече сме навън, обикаляхме крайбрежната алея да пия кафе, а тя да слуша морето. Вечер пък там има няколко ресторанта, които предлагат вкусна храна. Опитахме морска храна в Капитан Манолис, който обаче се оказа, че работи само до началото на септември…все пак те братята гърци не работят само за нас.

Олимпиада е известна единствено  с факта, че наблизо се намират разкопките на древния град Стагира, където се предполага, че е роден Аристотел. На около 3-4 км от селото има няколко много приятни плажа. Плажа на селото на мен не ми хареса каменист и рязко става дълбок. Но за сметка на това открихме райско кътче с дълга плажна ивица и едно единствено заведение.10 процента концесионер, 90 процента свободна зона…къде в България има такова нещо?

Водата беше идеална за бебе без вълни първите дни, с много леко вълнение след това. Времето подходящо за лежане почти цял ден на плажа, макар и с бебе. Въпреки, че картинката за ходене на плаж е следната надуваем басейн, пояс, две чанти за нея и малка торбичка за нас.

Ако ме питате дали съм си починала…ще кажа, че успях в кратките мигове, в които не тичах по дъщеря си, се насладих на шума на морето, на вкуса на кафето на кея и на приятна вечеря със семейството си на брега на Егейско море.

Да може би го няма онзи блясък от нашето Черноморие, няма къде да се разходиш, то селото има 2 улици, но лично аз предпочитам морето така…без излишна дандания и потоци от туристи, без много звезди, но с много положителни емоции.

Единствено съжалявам, че идва есента и ще се видим с морето чак догодина….

 

 

Advertisements

С дете на море

Както вече знаете Радина е на почти 10 месеца и решихме да я заведем на море. Умишлено избрах Гърция за първа среща с морето. Не е пренаселено, по-топла вода и по-чисто като цяло. На детето му харесва тук спане и хранене на плажа, топла вода, пояс…само с пясъка не се разбира, въпреки че реши да го опита на вкус. И вода от Бяло море пи… А аз още се опитвам да мия играчките й. 

Всеки ден ходим на плаж с надуваем басейн, бебешки пояс, чанта с пюрета, дрехи и малко багаж за нас. Реното е пълно до горе с багаж, обаче си заслужава заради детската и усмивка. Знам, че няма да помни, но е толкова щастлива във водата…и все пак нали направих хиляда и два кадъра как пипа пясъка, за да ги окачим у дома на стената.

Догодина пак. 

Един съвет лазещо бебе най-трудно се гледа на плажа.Всъщност май почивка на плажа само с баба -детегледач е възможна вече.

Солени поздрави 🙂

За обяд: тиквени кюфета

Много обичам тиквени кюфтета, от онзи със сирене, пържените, въобще вредни и калорични. У дома цяло лято винаги има тиквички. Днес реших да направя на Радина нещо като тиквено кюфте.

Време за приготвяне: 30-45 минути

Необходими продукти:

  • 1/2 малка тиквичка
  • 1 с.л. царевично брашно
  • сирене според това колко предлагате на детето
  • 1 с.л. кисело мляко
  • 1/2 жълтък
  • рапично олио

 

Настъргах половин малка тиквичка, разбих половин жълтък и прибавих при тиквичката. За да бъде по-пухкава сместа, тъй като жълтъка определено е малко добавих 1 с.л. кисело мляко и сирене. Сгъстих така получената смес с една лъжица царевично брашно. Сложих малко рапично олио и разпределих в тавичка. Време за печене между 25-35 минути на 250 градуса с вентилатор. Обаче днес и тока и водата спираха, така че при мен времето за готвене беше повече, но все пак ще наблюдавате кюфтенцата, когато се запекат са готови.

Време за ядене 🙂

Бисквитена торта

Гледам аз в свободното си време, което е докато се крия в мокрото, простирам или разхождам детето, рецепти за бисквитени торти и реших да направя и на Радина. Понеже тя като никога спи вече втори час имах достатъчно време да се развихря. Не ми се искаше да употребявам купешки бисквити заради редица съставки в тях и така стигнах до следната идея за следобедна закуска.

За бисквитите

  • 1 мека круша
  • 2 с.л. рапично олио
  • 1 1/2 с.л. кисело мляко
  • съвсем малко сода на върха на лъжицата
  • 2 с.л. брашно от елда
  • 2 с.л. ръжено брашно
  • пшенично брашно на око до необходимата твърдост на тестото

Обелих, нарязах и намачках крушата към нея прибавих олиото, киселото мляко със содата и започнах да прибавям брашното. То трябва да бъде достатъчно твърдо, че да може да се точи. Разточих на тънко около 5 мм и нарязах. Поставих в тава с хартия за печене и така запекох за около 20 мин на 200 градуса с вентилатор.

Прасковено нишесте

  • 1 мека праскова
  • царевично натурално нишесте

Една мека праскова, обелих и нарязах на малки парчета. Сложих я да кипне с вода, намачках и към нея прибавих 3 с.л. царевично нишесте, разбито предварително във вода. Сместа оставих да поври около 5 минути.

Бисквитите наредих в съд и залях с нишестето, ред бисквити, ред нишесте. Задължително трябва да престои, за да омекнат бисквитите. Г-ца Радина даде зор да хапва бързо бързо и бяха малко твърди.

Приятен апетит!

Домашна юфка за бебета

В семейството на баща ми традиционно се е правила и хапвала домашна юфка. Типично за него е да започва неделя сутрин с голяма чиния домашна юфка, купена от магазина, а не правена от баба ми. Така в една неделна сутрин моята дъщеря проявила голям интерес към закуската на дядо си. Майка ми амбицирана реши да и направи домашна юфка, признавам първият път не бях там, не знам какво е правила, но следващия я приготвих аз.

Необходими продукти за 4-5 порции:

  • 1 жълтък
  • 2 с. л. зехтин
  • 2 с.л. овесено брашно
  • 2 с.л. ръжено брашно
  • 2 с.л. пшенично брашно
  • вода на око

Изборът на вид брашно може да е разнообразен  според предпочитанията на детето.

Начин на приготвяне:

Жълтъкът се разбърква интензивно със зехтина да стане еднородна емулсия, но не майонеза.

Брашното се слага в съда, прави се кладенче и вътре се изсипва емулсията. Започва се месене като се добавя вода на око, съжалявам, но не записах точното количество. Трябва да се получи средно меко и гладко тесто, подходящо за разточване.След като се замеси тестото, се точи на тънка кора около 5 мм.
Ако времето на вън позволява, разстелете кората върху покривка или поднос на слънчево място да изсъхне. Ако  ли не, направете същото вътре.

След като юфката поизсъхне я поставям във фурната на 50 – 60 градуса до пълното изсушаване.

Така приготвената юфка се натрошава на по-малки парчета и се съхранява в хартиен плик или буркан. Не е задължително да е в хладилник.

Юфката приготвям с 180 мл. вода, слагам около 1/4 от количеството, което съм приготвила и варя във водата 4-5 минути. Добавям сирене и масло и предлагам за консумация.

Приятен апетит!

 

Бебешка запеканка

Понеже днес дъщеря ми  Радина навърши 9 месеца реших да й сготвя нещо по-различно за обяд. Освен това от няколко дни отказваше пюрирана храна, което се оказа следствие от зъбоникнене, но все пак реших да изпробвам кулинарните си умения.

Тъй като сладкия картоф е на почит имах половин в хладилника. От собствен опит знам, че изпечен е по-вкус от сварен затова реших да спретна бебешка запеканка.

Необходими продукти за 2 порции:

  • 1/2 сладък картоф
  • половин морков
  • 1 обикновен картоф
  • Няколко резена тиквичка
  • 1/2 жълтък
  • 1 с.л кисело мляко
  • 1/2 супена лъжица царевично брашно
  • копър

Време за приготвяне: 45-50 минути

Нарязах сладкия картоф, моркова, картофа и тиквичката на тънки резени. Наредих в тавичка, на дъното поставих няколко капки рапично олио. Залях с водичка и поставих в затоплена фурна на 200 градуса с вентилатор за около 35 минути. След това приготвих заливка от 1/2 жълтък, разбъркан с кисело мляко и царевично брашно. Залях зеленчуците, прибавих малко копър и така оставих във фурната още около 15 минути. Тъй като никога не мога да преценя количеството, се получи двойна порция естествено, която ще хапнем ние след като добавим сол.

Преди консумация намачках. Запеканката много се хареса на дъщеря ми.

Приятен апетит!

 

Лятото не е това, което беше

България е страна със сравнително кратко лято, а понякога и дъждовно. И поради този факт често сме свикнали да повтаряме през зимата как искаме да е лято и обратното. Преди когато бях мома лятото беше време за планиране на отпуски, купони, басейни и безсънни нощи.

Съвсем нормално беше в петък сутрин да запалиш за “Слънчака” и след 3 безсънни нощи да се окажеш на бюрото в понеделник сутрин. Дори да останеш в София петък вечер срещу понеделник сутрин също беше вариант. Лятото беше време за отскачане до далечни планински вили на приятели, ходене по плажове, пиене на коктейли и безгрижни срещи с приятели. Лятото…няма нищо по-хубаво от слънчевите лъчи! Но лятото не е това, което беше!

Лятото мили дами и господа сега е много по-хубаво. Да, може да няма пътувания заради купона, но има безкрайни разходки. Лятото предлага хубаво време за разходка сутрин и вечер с малкото маймунче Радина. Лятото позволява семейна екскурзия в планината с други деца или разходка до морето. Наистина може багажа да се умножил, може да мъкнете какво ли не, но няма нищо по-хубаво от усмивката на вашето дете. Децата и те имат нужда от разнообразие и на тях не им е добре да живеят между 4 стени непрестанно. Лятото е време за снимки на фона на морето, в парка и къде ли не.

Лятото в моя случай е времето, през което от лежащо бебе Радина се превърна в сядащо и изправящо се малко човече. Започна да ме нарича “мама” и да повтаря някакви срички. Започна да се опитва да ходи и да закача хората по улицата, започна да става интересна млада капризна госпожица.

Лятото е най-любимият ми сезон и майчинството не го промени, напротив направи преживяванията още по-интересни, защото “Слънчака” няма да избяга и след 5 години, но тогава дъщеря ми вече няма да се опитва да лази, а по-скоро вече ще се смята за голяма.

И след тези размисли е време за лятна биричка докато бебето спи. Наздраве!

download

Манго

Мангото е един от най-екзотичните плодове в света, отглежда се в тропиците на Индия и
Югоизточна Азия, счита се за “Крал на плодовете”. Мангото има множество полезни свойства защита на зрението, лесно смилаем плод и помага в борбата с инфекциите. Мангото съдържа витамин А и високо ниво на каротеноиди, повече отколкото всеки друг плод. Тези каротеноиди се счита, че намаляват риска от рак и сърдечни заболявания. Мангото е с ниско съдържание на мазнини и калории и много високо съдържание на фибри.

Мангото за бебета

Подобно на папаята, мангото е тропичен плод и подходящата възраст за въвеждане според Канадската педиатрична асоциация варира между 6 месеца и 8-10 месеца. Мангото е възможно да предизвика алергична реакция, обикновено  тя се изразява в дерматологична такава. Плодът е от семейството на кашу, фъстъци, отровен брашлян и отровен дъб. Затова хора с алергии към гореизборените могат да проявят алергична реакция и към мангото. Така, че ако родителите имат подобни реакции се препоръча да се посъветват с педиатър дали могат да дават манго на децата си.

Как да изберем подходящото манго:

Мангото е сезонен плод, свежото манго се появява на пазара май месец.

Обикновено, то се бере, докато е още зелено, но напълно узряло. В магазините може да го видите в различни цветове и размер. Най-добре избирайте жълто-червеникав плод – това значи, че плодът е зрял и може да се консумира в рамките на една седмица. Добре е да се държи в хладилник. Ако купите зелено манго – оставете го да слънце, докато придобие жълто-червеникав цвят.

Предложения за бебешки храни с манго:

Радина се запозна с мангото сравнително наскоро с готово купено пюре, по-късно открих в магазина манго и го използвах няколко дни за следобедните и закуски. Ще ви предложа три комбинации, които се харесаха на нея.

1. Манго с банан и нектарина
Използвах около 1/4 от по-малко манго,1/2 банан,1/2 нектарина. Всички плодове смачках  и към тях прибавх готова каша от спелта и ечемик. Радина много хареса вкуса.

2. Манго с извара и ябълка

Използвах пак около 1/4 от манго, една настъргана по-малка ябълка и 2 супени лъжици извара.

3. Манго с авокадо и ръжен сухар

Използвах отново около 1/4 от манго, 1/2 авокадо и 1 ръжен сухар. Стана нещо средно между пюре и каша.

Не съм пробвала комбинации с кисело мляко, но в различни  източници е описано като добра комбинация. Храни, които успешно се съчетават с мангото са следните: авокадо, банани, праскови, пъпеш и кисело мляко.

Тук също има някои интресни рецепти:

С бебе в метрото

Преди живеех в Люлин, мнозина казват, че всичко след тунела не е София, но пък кварталът си има метро. Всеки ден стигах до центъра за 15 минути без да вися в задръствания. После се преместих в друг квартал, но продължих да използвам метрото до работа. В последните месеци от бременността ми обаче почти не съм пътувала с градски транспорт, зимата също с малко току що родено бебе използвах повече колата. Когато се затопли, започнахме да използваме и  градски транспорт с Радина.

Преди седмица с радост открих, че метрото отива директно в мола, плюс това новата метро станция е супер удобна за количка. Надъхана от постиженията от миналата седмица, днес реших да свърша важни задачки в центъра с метрото. Всичко добре, но се наложи да сменям линии на метростанция”Сердика” имах известно лутане докато открия заветния знак за асансьор. Оказа се, че на старата метростанция “Сердика” няма асансьор т.е или трябва да качите количката на ескалатора или някой да ви помогне с пренасянето й. Друг минус, който забелязах може би свързан със спецификата на моята бебешка количка е, че мотрисата е по-висока от перона и предните ми колела трудно стъпват, за да минат после задните. Но пак казвам може би това е проблем на модела количка. Единствено ми направи впечатление, че асансьорите са пълни с възрастни хора, няма нищо лошо в това, не очаквам от тях да изкачват безброй стъпала, но не съм съгласна да се бутат в количката и да надзъртат да гледат какво има вътре. Определено не съм сложила маймуна да я возя из града.

il_fullxfull.749861592_cohu

Придвижването с метрото е напълно възможно, но обикновено асансьорите не са на всички изходи от метрото и трябва да съобразите къде излизате. Служителите са любезни и отварят вратата за колички на секундата. В мотрисата обаче се върнаха спомените ми от бременността, как с огромен корем стоях права, защото нямаше кой да стане, та и сега никой не ми направи място да седна, но то и аз нямах някаква нужда, предпочитах да си стоя права.

Изводът новите метростанции са подходящи за майки с колички, в старите обаче излизането е трудна дейност.

Из градската действителност 🙂

Разходка в планината

 

При тези температури всеки от нас се опитва да намери къде да се охлади. Идеален вариант е морето, но и планината не е за пропускане. Според мен няма нищо по-хубаво от разходка с бебчо в планината. Взимате кенгуру, количка, раница храна и газ в колата посока – Паничище.

Паничище е село разположено на 10 км от гр. Сапарева баня или около 90 км. от гр. София. За разлика от Банско и Боровец няма толкова много хора с изключение на лифта за Седемте рилски езера, защото по това време на годината е ад да се возиш на лифт и да чакаш на опашки.

От центъра на курорта до лифта са около 6-7 км асфалтов път, което позволяваразходка с количка, но трябва да се внимава за трафика от коли към и от лифта. През гората обаче има множество пътеки към хижите и може да се използва кенгуру или раница.  Много красив е водопад Скакавица, но за да качите бебето до там ще ви трябва туристическа раница, но определено си заслужава.

Най-хубавото е, че Радина спа почти 2 часа, което по принцип е мисия невъзможна, но не забравяйте в планината се изгладнява най-много.

Ако пък не ви се обикаля може просто да хапнете на свеж въздух в някоя от хижите.

Също така може да посетите парка в гр. Дупница на връщане, голям и приятен за разходка с деца. Има и басейни, но водата е студена и не е подходяща за малко бебе. Ако предпочитате по-топла вода, басейните в гр. Сапарева баня са по-добра опция.

Приятна разходка из Югозапада!