С дете на море

Както вече знаете Радина е на почти 10 месеца и решихме да я заведем на море. Умишлено избрах Гърция за първа среща с морето. Не е пренаселено, по-топла вода и по-чисто като цяло. На детето му харесва тук спане и хранене на плажа, топла вода, пояс…само с пясъка не се разбира, въпреки че реши да го опита на вкус. И вода от Бяло море пи… А аз още се опитвам да мия играчките й. 

Всеки ден ходим на плаж с надуваем басейн, бебешки пояс, чанта с пюрета, дрехи и малко багаж за нас. Реното е пълно до горе с багаж, обаче си заслужава заради детската и усмивка. Знам, че няма да помни, но е толкова щастлива във водата…и все пак нали направих хиляда и два кадъра как пипа пясъка, за да ги окачим у дома на стената.

Догодина пак. 

Един съвет лазещо бебе най-трудно се гледа на плажа.Всъщност май почивка на плажа само с баба -детегледач е възможна вече.

Солени поздрави 🙂

Advertisements

Палачинки за детето

Аз съм избрала да приготвям по-голяма част от храната за дъщеря си, но се стигна до там, че на мен самата ми омръзна да правя каша всеки ден или кисел, детето и то започна да се мръщи и се разтърсих из рецептите от форумите. Добавих и от мен нещо и предложих на детето бебешки палачинки. Оказа се, че на нея й харесва да яде по-човешка храна от пасираната. Пробвала съм всякакви брашна и плодове от въведените и сега ще предложа и на вас моята рецепта:

Необходими продукти:

  • брашно по избор ( безглутенови изпробвани от мен са елда и просо, глутенови овес и ръж)
  • 1/2 жълтък ( може и по-малко,също така може и без жълтък)
  • плод ( настърган или нарязан на дребно)
  • вода
  • масло ( краве или кокосово)
  1. Вариант I – Палачинки  от елда и  просо с  нектарини и ябълки – 1 с.л брашно от елда, 1 с.л брашно от просо, 1/2 нектарина и една малка ябълка (нарязани на дребно или настъргани). Добавяте вода да стане хомогенна смес малко по-гъста от тези за обикновени палачинки и добавяте 1/2 жълтък и малко масло. В нагорещен тиган слагам една капка рапично олио и пържа палачинките.
  2. Вариант II – Палачинки от ръж с банан – Приготвят се по-същия начин, но тези стават по-сладки и меки.
  3. Вариант III – Палачинки от овесено брашно с круша и ябълка – От високата температура се разтапят крушата и ябълката и са доста вкусни.

 

13844139_10206606081166396_188343298_o13875012_10206606080886389_714232000_n

 

Както и да ги комбинирам Радина ги хапва с удоволствие, надявам се да допаднат и на вашите деца 🙂

Хубав ден от нас 🙂

Зъбче, покажи се!

Искам да започна с това, че дъщеря ми Радина имаше силни колики от десетия си ден до почти третия месец. По това време си мислех, че няма нищо по-ужасно от коликите, бебето се свива, плаче, а вие с таткото се редувате кой да го носи да се успокои. Греят се някакви възглавници с костилки, дават се всякакви капки и безрезултатно малкото човече плаче ден и нощ. Тогава си мислех, че капките за колики не действат, а само успокояват майчината съвест. Като млада майка постоянно се жалвах, че детето има колики и получавах отговор от околните почакай да видиш зъбите като започнат. Не знам защо, но това ми звучеше като утопия, как пък зъбите ще са по-страшни от ужасните колики. Все си мислех тези пък хора какво ми говорят.

И мина време, Радина порасна. На 5 месеца започна да точи едни лиги като булдог или ротвайлер на разходка. Да оставим на страна лигите, които не само, че мокрят всички дрехи, но постоянната влага причинява раздразнение на нежната детска кожа около устата. След около седмицата моята дъщеря започна да гризе всичко, отначало се радвах, че така умело си служи с ръцете и си пъха играчките в устата. Запасихме се с n- на брой играчки гризалки, за хладилник, жирафа Софи и т.н. Наскоро я намерих да гризе дървената решетка на леглото, а преди това крака на стола. ( Но тя вече има цели три зъба). Лошото на зъбите е, че превръщат вече по-спокойното бебе в обладано от зли сили същество. Започват се едни постоянни крясъци и мрънкане, неспане, нежелание за хранене, при някои деца и висока температура. Бях чела, че болката от никнене на зъб при детето би била непоносима и за възрастен. Убедена съм, че е така, но зъбоникненето е дълъг и болезнен процес за цялото семейство. Представете си 20 броя млечни зъби трябва да изникнат и да се подредят като бисери в бебешката уста и това по книги може да продължи до 2 -3 години.

Всичко започва една хубава нощ, мама, татко и бебе си спят и мрака е пронизан от писък. Отначало детето проплаква рядко, преди да изникне зъба се е случвало да плаче по 10-15 пъти на нощ, лошото е, че няма по жален плач от този, детето спи и плаче. И понеже всяка майка  се опитва да облекчи болката на своето дете се прибягва до гелчета, прахчета и безброй бабини отвари. Смея да твърдя, че не съм убедена дали помагат или подобно на тези за колики, просто ме успокояват.

Аз съм изпробвала до момента – Калгел, Дентинокс, Хамомила и Teetha ( пресен внос от UK, преди Brexit). Резултат не виждам, от гореизброените установих, че или съдържат лидокаин и обезболяват мястото за малко (максимум 10 минути, след което ужасът започва отначало), или съдържат лайка, която успокоява. В търговската мрежа има още хиляди мазила и гелове, хомеопатии и лекарства, надали всичко може да се изпробва. Чух съвет дори да мажа венците на детето с мастика или узо, но в тези летни месеци с Европейското първенство, то не остава узо за Радина.

Истината такава, каквато я виждам аз- единственото, което премахва болката и облекчава дисконфорта, е да пробие зъбът. И така си повтарям мантрата – зъбче, покажи се! Вкъщи всички се молим да изникне поредния зъб номер 4 и детето да се поуспокои макар и за малко.

За финал ще кажа колики не всички деца имат, но бебе без зъби няма, всеки рано или късно го очаква този момент. За успокоение има и деца еднорози, при които зъбите изникват без да разберат родителите. Пожелавам ви вашето да е от тях!

Весело зъбоникнене 🙂

file17470

 

 

Череши

Колкото педиатри, толкова схеми на въвеждане на различни плодове и зеленчуци. Много изчетох по въпроса все различни и противоречиви неща – принципно на места пише въвеждане след 6 м., на други след 8 м., на трети след 10 м.

Най-често срещаната информация е, че бебетата могат да започнат да ядат череши от около 8 месечна възраст или по-рано, ако нямат изявени алергии или проблеми със стомаха. Черешите не са силни алергени, но имат костилка и доста дебела ципа, която е трудно обработваема за бебешкия стомах. Според други източници череши се препоръчват около 10 м., именно защото са трудносмилаеми поради: ципата, пектина и фибрите.

Хранителните вещества в 1 чаша Сурови Череши:
Витамини:
Витамин А – 74  мг.
Витамин С – 10.8 мг
Витамин К – 3.2 мкг
Фолиева киселина – 4.7 мкг
Също така съдържа:
Калий – 324 мг
Фосфор – 32 мг
Магнезий – 17 мг
Калций – 20 мг
Натриев – 0 мг
Желязо – 0.55 мг
Също така съдържат следи от цинк, манган и мед.

Аз на дъщеря си сурова череша тази година не съм давала, но за сметка на това правя няколко неща със сварено пюре от череши, които много се харесват.

  1. Пюре от череши с ябълка-  Варя черешите, след това пасирам и минавам през цедка за да останат обелките в цедката. Обелката дразни стомаха, другата причина да се обелят е, че черешите са сред 12-те вида плодове и зеленчуци, които задържат най-много пестициди. ( Въпреки, че използвам само домашни  череши). Към пюрето от череши прибавям сурова настъргана на дребно ябълка, ако детето е по-малко може да се добави пюре от ябълка.
  2. Череши с банан– Към пюрето от череши се добавя намачкан банан, става много вкусно, ако Радина не го хареса, го дояждам аз с удоволствие.
  3. Череши с овес и ябълка или банан – Използвам го за въвеждане на глутен, варя овесено брашно на каша и след това добавям череши с ябълка или с банан. Същото може да се направи с овесени ядки, които да се пасират след сваряването.
  4. Елда или просо  с череши – Елдено ( Просово) брашно наксивам от предната вечер, изцеждам водата, слагам нова вода, варя и добавям пюре от череши.

 

Ако имате череши и все още е рано за въвеждане, може да измиете хубаво, махнете костилката и замръзите във фризер. Единствено трябва да ги употребите до максимум 6 месеца.

Baby feeding banana-&-cherry-puree-recipe

 

 

Синдромът “Викащата баба/мама”

Седя си аз кротко в градинката зад блока в малък провинциален град със спящото ми бебе и на половин метър от мен жена на средна възраст започва истерично да крещи името на внучето си. Първо се крещи с мотива да не падне, после да не ходи на пързалката и люлката, после да дойде, после да си ходи. Аз по начало не съм търпелив човек, мой си проблем, дължащ се на македонската ми кръв, но се удържам и се усмихвам на първото подвикване. Обаче на десетото Радина се събужда и започва да плаче. Да тя жената не е длъжна да знае, че на дъщеря ми и никнат зъби, че не спи нощно време и само нервничи и, че тези 10 минути сън в градинката са цяло чудо, а тя с виковете си е развалила всичко. Обаче си мисля друго с тези “крясъци”, нищо не постигна “Марти” си тръгна ревящ с писъци, а тя със сетни сили го завлече до входа на блока. Резултат – Радина нервна и съседското дете разплакано.

Петъчно си мисля забравили ли са тези баби, че и техните деца са били бебета, та крещят така до моята количка или аз съм нервна и всеки, който събуди дъщеря ми след безсънна нощ е мой враг. И най-важното  не само бабите викат, колко пъти съм била свидетел на майки, които са заети да обменят опит с други майки и вместо да станат да отидат до детето крещят до другия край на парка. Крясъците водят до крясъци. Обещавам си, няма да крещя на детето си, а дали ще спазя това обещание времето ще покаже.

Честит петък!


Време за мама

Много е хубаво да си майка. Цял ден се занимавам с малкото човече, сутрешен тоалет, ядене, спане, разходка, ядене, спане, къпане, ядене, спане, междувременно готвене, леко почистване, мит е, че ако имаш дете имаш време да излъскаш къщата, все пак сигурно има и такива жени, евала!

И в цялата тази история се оказва, че единственото време за мама е вечер след като приспим детето. Тогава тя се къпе, реши, прави от двете вежди една и заприличва поне малко на човек. Да обаче в един момент, това се оказва крайно недостатъчно, дори и мама да не е кифла, все пак всички жени имат нужда да се поглезят и да заприличат на красавици.

В този случай ще препоръчам един ден време за мама. Колкото и да не ти се иска е хубаво поне един път в седмицата да се отделиш поне за няколко часа от детето и да правиш неща за себе си.

Бременността се отразява на повечето жени, качват се доста килограми, тялото не е такова каквото е било- с бебе у дома е трудно да се тренира. Наистина не всички жени са фитнес маниаци, но дори на едни народни танци да отиде една жена, ще се чувства тонизирана и в кондиция. Важно е жените да се харесваме, за да сме щастливи. В този ред на мисли, никога не е късно да потичаш в парка или да си пуснеш тае бо клипове за плочки на корема.

Казват, че пазаруването лекува всичко – един чифт нови обувки например оправя кисело настроение. Замисляла ли си се колко пъти след като роди си си купувала нещо за себе си, аз например дори започнах да пазарувам онлайн и то все за Радина. Не бих отказала два часа в мола за бързо пазаруване в магазини за възрастни. Поради простата причина, че заради нечовешките високи температури у дома зимата, всичките ми тениски вече са изцапани с пюре в най-добрия случай.

Дори да приемем, че нямате нужда от разкрасителни процедури, то все пак би било хубаво, да може човек да се изкъпе за повече от 5 минутки и сам без аудитория.

А в дни като днешния, когато зъбите се опитват да изтормозят моето дете и то хапе, крещи и се тормози…си мечтая просто за 10 минути време да си изпия кафето.

И не забравяйте и мама е човек и тя има нужда от малко време за себе си 🙂

 

images (1)

 

НЕдостъпна градска среда

 

Не съм някакво мрънкало и не искам да се оплаквам.Имам автомобил и с Радина се движим с кола, но докато се разхождам по улиците ми направиха впечатление няколко неща. За майка с количка е много трудно да извършва ежедневните си рутинни посещения на магазини, банки, институции и т.н. За пример ще дам няколко места, на които на мен ми е било трудно да отида с количката:

Градски транспорт – Съгласна съм, че столична община подмени голяма част от автобуси, тролеи и трамвай, но има и такива, в които е невъзможно да се качиш с детска количка. Возили ли сте се на трамвай 22 и 20, не стига, че вътре ухае на “теменужки”, а и  стълбите са ужасно високи. Искрено съчувствам на по-възрастните хора, които се опитват да се качат на този ужас. В тези превозни средства е напълно невъзможно да качиш детска количка, освен ако не си мама кандидат-културист или първа братовчедка на Херкулес. Може и да има резон в повишаването на цената на билетчето, но за мен за 1.60  лв. би следвало да мога да отида от точка А до точка Б без да се изпотя от повдигане и носене на количката, без да разтегна мускул и без да се моля на всички околни да вдигат превозното средство на дъщеря ми. Метрото е голямата гордост на София, но има станции, чийто асансьори не работят, естакадите вътре са ужасни. За пример ще дам тези в подлеза на ЦУМ, първо релсите явно са измерени  за количките от моето време, количка с големи колела не се събира въобще, второ дори да съберете количката, релсите  са толкова стръмни, че има вероятност детето да изпадне от количката.

Подлезите – При придвижване пеша през големите столични булеварди се оказва, че се налага да се използват подлези. Повечето са в окаян вид, отново естакадите са трудни за използване и се налага повдигане на количката от случайни минувачи. Малко са подлезите като този на бул. България и Гоце Делчев, които са приятни са използване.

Паркове– По начало както вече знаем повече от половината ден на една майка минава в разходки в парка и “нищоправене”. Повечето паркове в София са много поддържани, напръскани срещу паразити и т.н., но тук като минус трябва да се отразят тоалетните. Радина и аз се разхождаме в парк “Света Троица”, които разполага само с три химически тоалетни. По начало  не е възможно когато си сам да отидеш на тоалетна. Хубаво е, че в Южния парк има тоалетна, в която можеш да влезеш с количката, както и има стая за преобуване на бебетата. Надявам се за в бъдеще да има повече такива тоалетни в софийските паркове.

Тротоарите– Не искам да правя антиреклама на Столична община, но тротоарите в някои части на София просто ги няма. А където има такива, са пълни с паркирали автомобили. Не е много приятно да возиш детето по разбити, стърчащи плочки, гумите на количката да се заклещват и пукат и една приятна разходка да се превръща във всекидневен ужас.

Банки, аптеки, магазини – Много от местата, които се налага да посети всяка една от нас, имат високи стълби, тесни са и не е възможно предвижването с количка. Така, че избора на всекидневен маршрут и магазини за пазаруване е свързан с дълго анализиране  на възможностите за придвижване с количка. Съвет- сложете по 2 релси и няма да се налага да губите лоялни клиенти поради невъзможност от влизане вътре.

Добре, че някой гений е измислил ергономичните раници, кенгура, слингове и т.н. Така и в  НЕдостъпна градска среда е възможно човек да изпълнява всекидневните си задачи. Но все пак не всяка майка има як, здрав гръб и може да носи 8-9 килограмово бебе.

Хубав петък, ние излизаме на разходка по софийските паважи 🙂

 

P.s. Използваната карикатура е от интернет на Явор Попов

Добро утро!

Преди да се роди бебе Радина, сутрините ми бяха в следния вид, 3 броя аларми, ставам най-накрая, рошава, слагам очилата ( меко казано съм късогледа) и задължително се пие кафе на спокойствие поне 10 минути, обличане набързо и спринт към метрото. По-късно събуждането премина към сутрешно лутане между гладенето на ризи и пиенето на кафе с мъжа ми.И  двамата сме като зомбита сутрин, вървим без посока и сме неадекватни.

Сега обаче сутрините са много по-интензивни, само хора с деца ще ме разберат, спиш си ти, сънуваш как се печеш на Малдивите,в един момент чуваш силно тропане, казваш си “ех, значи дадох 5000 лв. за почивка на Малдивите и съседите правят ремонт…печеш се и мрънкаш”, обаче тропането се засилва и започват писъци.

Събуждаш се, две минути окопитване и скок с плонж към леглото на малкото човече. Оказва се, че детето е будно и тропа по решетките на леглото, умишлено, за да сигнализира , че иска закуска. Ставаш с едно затворено око, приготвяш млякото, с другото гледаш заспалия татко и си мислиш: “ех как може да хъркаш така сладко, докато крещи детето”.

Изваждаш малкото зверче от кошарата, следва сутрешен тоалет, обаче те лъхва една хубава миризма. Първа мисъл- не можа ли да се наакаш по-късно през деня след като съм пила кафе. Следва опит за обличане, борбата на селските събори с пехливаните е по-лека, пробвали ли сте да облечете седем месечно бебе? То са ключове, то е обръщане, накрая някак си закопчаваш дрехите и малкия гладник се нахвърля на яденето.Ти си потна от цялото това обличане, изморена, още по рошава и изтощена, но наоколо е блажена тишина и идилия. Почти си способна да заспиш, докато малкото човече хапва.

И сега си мислиш: ” наяжда се, оставям я да играе и отивам да правя кафе”…..

Аларма 8.00, ти си будна от 45 минути, а мъжът ти току що става и без да се налага да мие дупета и да храни прегладнели млечни канибали се отправя към кафето. Мечтаеш си и ти да се присъединиш, обаче на Радина й се доспива и започва едно приспиване….

И така 9.50….със сетни сили се добираш до кафе машината.Отдавна си будна, защо ти е да пиеш кафе….така или иначе ще го изпиеш чак вечерта.

Сутрините не са това, което бяха! Вместо чаша кафе и сърдити лица в метрото, се събуждаш с усмивката на едно енергично малко човече 🙂

Добро утро, мили дами!

13393365_10154240654744695_1686897610_n

Любими следобедни закуски

Дъщеря ми Радина е доста придирчива за храна, но дори, когато не искаше да опита нищо, много и допадаха следните 4 следобедни закуски:

  1. Каша от елда – Използвам брашно от елда за приготвянето на кашата, кисна от предходната вечер поне 8-10 часа, изцеждам водата, слагам нова и кипвам на котлона. След това прибавям пюре от синя слива или круша. Повечето дни слагам и 2 лъжици адаптирано мляко.
  2. Бананова каша– Смачквам 1/2 банан, прибавям 2 пълни лъжици оризово брашно, което варя на каша ( или може да се използват 2 лъжици инстанта оризова каша), към сместа прибавям и круша или синя слива ( защото банана и ориза запичат). Накрая добавям 2 лъжици адаптирано мляко.
  3. Банан и авокадо– Смачквам 1/2 авокадо, 1/2 банан и половин малко пюре от ябълка около 50-60 мл. Бързо, лесно, вкусно, а ако случайно остане аз го изяждам.
  4. Плодов кисел – Отскоро въведох царевицата и започнах да използвам царевично нишесте. Кипвам на котлона едно цяло пюре от какъвто плод съм избрала като добавям и малко вода, след като заври  изключвам котлона и към него на бавна струйка прибавям 15 гр. царевично нишесте, разтворено в студена вода. Бъркам до сгъстяване. Преди хранене добавям 1 лъжица адаптирано мляко.

 

За пюретата и още нещо…

Бебешките вкусове лично за мен са непонятни. Може ли да съм обиколила няколко баби, няколко био магазина, да съм се сдобила с картофи, моркови и тиква например, да ги сготвя с любов, пасирам и гарниран с био олио от рапица и когато настане заветното време за хранене, да открия пюрето по косата си, по очилата и дивана….даже и на пода, но не и в устата на Радина. Хиляди пъти бях на ръба да я оставя да яде мляко минимум до абитуриентския и бал.
Знам, че до една година млякото е основна храна, но тя дори не искаше да опита някои от пюретата. И така нашето хранене добиваше следния вид- отворени две домашни и едно купено пюре и накрая всичко в мивката. Моята девойка просто предпочиташе каши и плодови пюрета. Докато един ден не открих, че тя харесва по-странни за мен пюрета-карфиол например, когато отвориш бурканчето, те лъхва мирис на развалено зеле, но тя много го харесва. Или месни пюрета, на мама канибала си умира за месо.

Ако вашето дете е с различни вкусове от вашите , разберете го и вие не ядете всичко.

И все пак имам няколко съвета:

1. Първо дори да хапне една лъжичка, важното е да опита. Знам каква мъка е да си правил домашно пюре, но отрочето да не желае да го хапва. И все пак казват, че едно дете трябва да опита минимум 10 пъти един вкус, за да знае дали го предпочита.
2. Не бързайте с плодовите пюрета , просто имат хубав вкус и ще се съгласите с мен, най-вероятно и вие предпочитате круша пред картоф без нищо.
3. Предлаганите разнообразни комбинации, но не бързайте с въвеждането на продукти, неподходящи за възрастта на детето. Не е нормално, да се дава попара на бебе на 5 месеца например и да са заместени 3 хранения на 6 месеца.
4. Обезопасете мястото на хранене, защото моята Радина плюе бавсякъде, когато не и хареса.
5. Не давайте храна на прегладняло дете, много са нервни, когато са гладни.
6. Въоръжете се с Канско търпение. Не насилвайте детето, само му предлагайте нова храна.
7. Ако все пак малкия човек, не желае да яде, избършете, почистете дайте мляко, а вие отворете една биричка, за да излекувате нервите 🙂

Не забравяйте важното е всички да са спокойни, щастливи и с пълни коремчета 🙂 Може би се чудите как може да яде решетката на леглото, да ближе пластмаса, да си гризе обувката в парка, а да не желае пюрета и все пак няма непрояло дете 🙂

Поздрави от eдна захранваща мама

images