На село в Гърция

Откакто България влезе в Европейския съюз посещавам поне 1 път в годината южната ни съседка. Поне един плаж в годината правим, да не кажа 4-5. Тази година като родител реших, че Черно море не е удачен вариант- първо заради пренаселеност и второ се притеснявах от инфекции разни. Все пак през година изкача скандал с отпадни води в Черно море.

За съжаление до момента дъщеря ми Радина не обича да пътува повече от 2 часа и избрахме за почивка по-близка дестинация – село Олимпиада. Принципно селото се води в област Халкидики в началото на полуостров Атон, но реално е много по-близо до Аспровалта и Ставрос.

Натоварихме всички багажи, и друг път съм писала на път как изглежда нашето Рено Клио, и потеглихме за Гърция. За щастие бяхме избрали по-непопулярни дни т.е. преди голямото преселени на народите. След около 2 часово шофиране и една тол такса се оказахме в село Олимпиада. Умишлено избрах къща за гости, останахме много доволни от гостоприемството. След като хазяите ни дадоха на заем тяхната количка, че спукахме гума, а пък поправиха нашата, размислих за отношението си спрямо византийците. До преди това не ги харесвах особено много, но пък много харесвам морето им.

Село Олимпиада е супер малко дали има 50 къщи, туристите са предимно българи и сърби. Повечето коли, които среща човек са предимно СА 🙂 Това, което ме очарова са баничките рано сутрин в месната пекарна и изключително силното кафе. Всичко, което опитах от пекарната беше невероятно вкусно. Там всяка сутрин ме посрещаха 3 вежливи и усмихнати продавачки до една говорещи английски. За мое учудване дори в двата супермаркета говореха на хубав английски. Най-много се впечатлих от факта, че в аптеката фармацевтът, на вид 60 + годишен господин, ме обслужи на английски и ми пожела хубав ден.

Всички месни дядовци приличат на излезли от романа на Хемингуей “Старецът и морето”. Сутрин стават по-късно от мен или по-скоро излизат по-късно, все пак нямат ранобудни бебета. И се засичахме в месната пекарна- купуват хляб и отиват на месното кафе за пенсионери вероятно да бистрят политика.

Дъщеря ми е ранобудно бебе и в 8.30 вече сме навън, обикаляхме крайбрежната алея да пия кафе, а тя да слуша морето. Вечер пък там има няколко ресторанта, които предлагат вкусна храна. Опитахме морска храна в Капитан Манолис, който обаче се оказа, че работи само до началото на септември…все пак те братята гърци не работят само за нас.

Олимпиада е известна единствено  с факта, че наблизо се намират разкопките на древния град Стагира, където се предполага, че е роден Аристотел. На около 3-4 км от селото има няколко много приятни плажа. Плажа на селото на мен не ми хареса каменист и рязко става дълбок. Но за сметка на това открихме райско кътче с дълга плажна ивица и едно единствено заведение.10 процента концесионер, 90 процента свободна зона…къде в България има такова нещо?

Водата беше идеална за бебе без вълни първите дни, с много леко вълнение след това. Времето подходящо за лежане почти цял ден на плажа, макар и с бебе. Въпреки, че картинката за ходене на плаж е следната надуваем басейн, пояс, две чанти за нея и малка торбичка за нас.

Ако ме питате дали съм си починала…ще кажа, че успях в кратките мигове, в които не тичах по дъщеря си, се насладих на шума на морето, на вкуса на кафето на кея и на приятна вечеря със семейството си на брега на Егейско море.

Да може би го няма онзи блясък от нашето Черноморие, няма къде да се разходиш, то селото има 2 улици, но лично аз предпочитам морето така…без излишна дандания и потоци от туристи, без много звезди, но с много положителни емоции.

Единствено съжалявам, че идва есента и ще се видим с морето чак догодина….

 

 

Advertisements

Разходка в планината

 

При тези температури всеки от нас се опитва да намери къде да се охлади. Идеален вариант е морето, но и планината не е за пропускане. Според мен няма нищо по-хубаво от разходка с бебчо в планината. Взимате кенгуру, количка, раница храна и газ в колата посока – Паничище.

Паничище е село разположено на 10 км от гр. Сапарева баня или около 90 км. от гр. София. За разлика от Банско и Боровец няма толкова много хора с изключение на лифта за Седемте рилски езера, защото по това време на годината е ад да се возиш на лифт и да чакаш на опашки.

От центъра на курорта до лифта са около 6-7 км асфалтов път, което позволяваразходка с количка, но трябва да се внимава за трафика от коли към и от лифта. През гората обаче има множество пътеки към хижите и може да се използва кенгуру или раница.  Много красив е водопад Скакавица, но за да качите бебето до там ще ви трябва туристическа раница, но определено си заслужава.

Най-хубавото е, че Радина спа почти 2 часа, което по принцип е мисия невъзможна, но не забравяйте в планината се изгладнява най-много.

Ако пък не ви се обикаля може просто да хапнете на свеж въздух в някоя от хижите.

Също така може да посетите парка в гр. Дупница на връщане, голям и приятен за разходка с деца. Има и басейни, но водата е студена и не е подходяща за малко бебе. Ако предпочитате по-топла вода, басейните в гр. Сапарева баня са по-добра опция.

Приятна разходка из Югозапада!