На юг в Италия

Много обичам да пътувам, отдавна съм регистриран потребител на нискотарифните авиокомпании, съгласна съм, че са като градски рейс, всякакви особи се возят, бутат се да влязат, ако си по-висок си качваш краката на ушите по време на полета, но са все пак по-евтина алтернатива. И така следейки полетите попаднах на сравнително евтини билети до Неапол. Какво ли не бях чела за този град, мръсен, мафия, мизерия, джебчии, но реших, че така или иначе няма да сме много време там.

Запазих си апартамент през airbnb в историческия център на града, умишлено навсякъде бягам от района около гарата, не искам да ви обяснявам каква цигания е в Неапол около гарата. Историческия център е малък, с тесни улици, разпериш ли ръце се опираш до стените от двете страни, висят чаршафи на италиански баби, от време на време някоя кошница с покупки се спуска нагоре и надолу, понеже в тези стари сгради има стълбища и е изморително да носиш покупките  6 етажа нагоре. Сградата, в която беше апартамента беше страховита с вътрешен двор, някога е била част от средновековна сграда от 16 век, сега запусната, но апартаментчето имаше всичко необходимо и се намираше на 10 метра от via Tribunall и от Sorbillo. На всеки който възнамерява да посети Неапол, ще препоръчам най-великата пицария, евтино вечеря за двама пиците на цена ( 9 евро) и виното още толкова, супер вкусно, и огромни опашки, викат те с микрофон да влезеш, ако отидеш обаче рано, когато отварят няма никакъв проблем.

Неапол е бил красив град, старинен, със своите 4 замъка, Castel dell Elmo предоставя невероятна гледка над града и Везувий отдалеч, но за съжаление е много занемарен, навсякъде има боклуци, не се чисти достатъчно, един чичко чистач чисти 30 минути една улица като само местеше боклука от едно място на друго, но все пак има своя чар, тесните улици в Quartieri Spagnoli, cannolli sicialiani в някоя сладкарница за евро и малко, храната е изключително евтина и вкусна, дори пицата на парче е невероятна. Има много магазини по Via Toledo със съвсем поносими цени. Определено си заслужава 2-3 дни разходка в града. Археологическия музей е основна забележителност, там се намира всичко изкопано от Помпей и Ерколано.

Всеки тръгнал за Неапол е с ясната задача в главата си да посети Везувий, спящия вулкан е интересно преживяване, с EAVBUS за евро и нещо се стига до горе, после кратка разходка до кратера 15-20 минути, от кратера не видях нищо спуснаха се облаци, тоест не успях да видя остров Капри и Неапол отвисоко, но самия кратер също е защеметяващ. Докато бяхме 4 дни в района, все имаше облаци около Везувий. Успяхме да посетим само Помпей, просто нямаше време и за Ерколан, може би следващия път, определено  е интересно да се разхождащ по улиците на отдавна изчезнал град, навярно много от къщите са надстроявани, но все пак има запазени улици в реални размери, къщи с детайли, оказа се репродукции, истинските са в музея в Неапол, градината с бегълците, заспали завинаги затрупани от лава хора. И така разхождайки се в Помпей, поглеждаш нагоре към Везувий и се чудиш кога ли и Неапол ще го сполети съдбата на Помпей. В една класация посочваха града в топ 10 на най-опасните места за живеене, град с такъв мащаб и разхвърляност не би могъл да се евакуира при евентуално изригване.

Третия ден прекарахме по Амалфийското крайбрежие, отдавнашна моя мечта, труден бе избора между остров Капри и Амалфи, но за 4 дни не можеш да видиш всичко. Определено не съжалявам пътят SS 163 и живописно криволичещ сред заливи и високи скали, градчетата са накацали по върховете, със своите ярки цветове, оказа се на живо отдавна загубили силния цвят, явно фотографите стабилно си играят с фотошоп, че да ги засилят, много лимони, амалфийско лимончело, тук там маслини. Позитано само погледнахме отгоре, градския автобус Соренто-Амлафи се пълни супер много и слезеш ли в Позитано не знам после как ще се качиш, има правостоящи, но по тези завои не е много препоръчително. Амалфи оправда очакванията, малко градче, вкусна храна, много сувенири и снимки, катедралата заслужава посещение или поне снимки опред.

Но аз не бях доволна исках да видя Равело, вила Руфоло беше крайната ни дестинация, място над залива на Соренто, необятна синя шир, невероятна красота над Тиренско море. Силно препоръчвам за селфи 😀 Още е пред очите ми гледката, ако някога имате път на там посетете го.

На връщане най-накрая изгря слънце и градчетата оживяха, цветовете станаха по ярки, хората по-ведри. Амалфийското крайбрежие е невероятно преживяване, а още колко града останаха за посещение Минори, Майори, Салермо, може би друг път.

 

В заключение толкова южна Италия има свой темперамент и вкус, но за пътешественици като мен има какво да предложи, ако си избирате дестинация не се колебайте!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s